Споделено

Някой случаен, случайно проси дали си добре,

а в очите ти гори едно болезнено "не".

Някой случаен те възнаграждава с усмивка,

случаен принцип, случайна забивка.

Някой случаен загрижено моли,

неслучайно да преглътнеш своите неволи.

Споделено с поглед и със усмивка -

във входа, във влкака, в квартална отбивка.

Някой своята салфетка ти подава,някой обречен на забрава.

Някой как света изпълва със надежда,

щом към теб с Небезразличие поглежда.

Някой тъй топло ти се усмихва

и болката ти в миг, за миг утихва...

Обожавам случайните неслучайни хора. Онези, които се срещат само веднъж, рядко срещаните. Хората, които ни разкриват непознатото в нас самите и ни обогатяват до неприличие. Моите герои са често безименни. Но пък с най-красивите черти. Един чистач - слънце от Унгария, Една безумно млада и влюбена двойка, живееща извън оковите на този век; железничар - Ангел от Охрид, Вампир от морето; поет - революционер - пенсионер; писател-пънкар Мики, който може да разчете моите йероглифи; 

Кои са твоите герои? Имаш ли такива? Аз ненаситно пиша за моите. А най-забавното, те едва ли някога биха помислили колко възхищение будят у едно детско, българско сърце. :))