Някой случаен, случайно проси дали си добре,
а в очите ти гори едно болезнено "не".
Някой случаен те възнаграждава с усмивка,
случаен принцип, случайна забивка.
Някой случаен загрижено моли,
неслучайно да преглътнеш своите неволи.
Споделено с поглед и със усмивка -
във входа, във влкака, в квартална отбивка.
Някой своята салфетка ти подава,някой обречен на забрава.
Някой как света изпълва със надежда,
щом към теб с Небезразличие поглежда.
Някой тъй топло ти се усмихва
и болката ти в миг, за миг утихва...
Обожавам случайните неслучайни хора. Онези, които се срещат само веднъж, рядко срещаните. Хората, които ни разкриват непознатото в нас самите и ни обогатяват до неприличие. Моите герои са често безименни. Но пък с най-красивите черти. Един чистач - слънце от Унгария, Една безумно млада и влюбена двойка, живееща извън оковите на този век; железничар - Ангел от Охрид, Вампир от морето; поет - революционер - пенсионер; писател-пънкар Мики, който може да разчете моите йероглифи;
Кои са твоите герои? Имаш ли такива? Аз ненаситно пиша за моите. А най-забавното, те едва ли някога биха помислили колко възхищение будят у едно детско, българско сърце. :))
Готино.Поезията никога не ми се е отдавала,а толкова много я харесвам :)) Браво за таланта <3
ReplyDelete:)) благодаря за коментара
Deleteи аз много я обичам, ала никога не ми се е отдавала :)) мога само да се опитвам да изразявам чувства в рими.