Welcome to Love's world

May your day be like a lemon - unique in taste, healthy and light =))

Wednesday 1 May 2013

Вещомания

Това не съм аз и ''Мет'' не е краят на моето име. Не, не Късмет, Предмет не се наричам. Шумно и в красива картонена кутия, изоставена. С хиляди копринени цветя украсена и добре забравена. След едното полу-обличане. И прегръщана, и обожавана. Носена за възхищение - наслада за окото.
Аз мога да прекарам месеци, затворена в пещерата, на някой скучен остров (от архипелага ''Лошо Настроение''). Ще да се лутам из горите му, търсейки пътеките, означени със знаци *вдъхновение. Още толкова безумнa неопределеност време, мога да мисля над нещо убийствено оригинално, което да се ражда с много пот и болка. За да живее няколко секунди: само да види твоята тайна усмивка. Разцъфтяла в миг и отвлечена от вятъра на някоя препускаща мисъл.
И ето ме - грешна и отричаща, нещо толкова естествено -другата си неприлична половина. Не, аз вчера не похарчих баснословна сума - за неща, които и кучето не ще да помирише - нали са пълни с парабени?!

 Не, но знаеш ли? Ах, какво знаеш ти? Карат ме да се чувствам пълна...със щастие, до ''следващото'' ново обсебване. Прощавай, не ме съди строго, щом и двамата сме посветени. И ти бълнуваш, и беснееш да имаш същото...Колко безсънни нощи прекара, а се правиш на невинна? Онази рокля в синьо, онзи сутиен на манекена! Искаш всичко като мене, но никога не си признаваш - нали си извисена. Който нищо повече не иска...от живота, всичко ли има? Или пък е силно неможещ? Трупането до безсилие, преяждане до липсата на вкус - нима не е стремеж към нещо поетично? Да удължиш удоволствието еднократно, нормалното пак да е епично. А твоето правило златно: безразличие, е доста мизерно. Отричайки животинското, примитивното, отричаш половината свят. Нима в калта не блещукат бисери, нима в локвите няма луна?!
Теб материалното хич не те трогва, вещите не те определят! Моля извинете...Ти си религиозна. И живееш здравословно. И не гледаш телевизия. Не клюкарстваш и доносничиш. В хармония си с природата, често ''фотосинтезираш'' . Е, ти човек ли си или светица? Може и да съществуваш. Но паднеш ли на мене, добре ще те науча! Ще те водя по магазините и ''прозоречно'' ще пазаруваме. Ще се смеем на зубрачите и от материалното ще се вълнуваме! Нима и ти не си материя? Нима от въздух съществуваш?
Ти красиво недоразумение, прочело грешно нечии мъдри стихове. Балансът навярно тържествува, там където природата си не отричаме. Че сме създадени да харчим, да се бием...да обичаме.
Знам, че и теб те вълнува онази прелест на витрината. Ала сега ти мене плюеш, че имам доблестта да го призная и открито да я жадувам. Бъди мъж мила моя, човек бъди сега. Човек или жена...Ще ти шепна спиртно думите на Симов, до сълзи ще те трогна и до смях зашеметя.
Тъжно е да си призная, похарчих хиляди...сълзи. Купува се - не всичко, ала усещането за''цена'' трябва да се оцени. А ти и пет пари не даваш, нали не вярваш на пари. Колко си романтична, в книгите живееш ти. Романтиката се създава с поглед, а с дума се руши.
Ти си скромна и добра, незлобна, нематериална. Нещо в теб тогава не е цяло. Човекът има душа, но душата я няма без тяло.

2 comments: