03.09.2014, 3:20 сутринта, Дървеница, София
Познай къде се намирам! В Безтегловност. В сън, като от испанската пиеса ‘‘Животът е сън‘‘(да те лъжат когато си буден, че си заспал. A щом се събудиш в съня си, да е лъжа и така до безкрай. Живееш в кошмар). Цинизмът, не надеждата, крепи хората в най-трудни времена. Диоген в наше време, къде би живял?
Хората тук изглеждат като в мола – с по 100 торби в ръка. Торбите са пълни и многоцветни – червени, жълти, неопределими. Само дето в тях аксесоарите са течности, излизащи от разни вътрешности. И външният им вид като цяло, е нарочно ексцентричен – по Операционната и предоперационна мода.
Нося калцуни и зелена престилка, и тичам на поразия. Гледките са поносими – на кръв и на урина. Аромата също се търпи, макар да не е от цветята в градината. Само отношението на някои хора е невъобразимо и как бавно времето се влачи, като капките в система, по една на цяла вечност. Добре, че имам готини съседки, с които да правим бели. Побъркваме всичко живо, най-вече себе си, докато от смях ни заболи. Пушим в тоалетната, едно от малкото удоволствия на тази планета и планираме да внесем ракия, единственото друго хубаво нещо. Аз съм от пасивните пушачи, ние се натравяме активно. Уж трябва да съм на диета – седмици да шмъркам кислород и вода, но контрабандата е толкова качествена, та поемам и по някоя друга троха, веднъж на няколко дни (най-вече мислено). Бяхме съмишленици уж със санитарката, но сега сме във война. Тя като чисти яха метлата и става недостижима. Истинска дива. Сутрин в шест се кара, че легнала съм на легло до моята изгора. Това да не ми е хотел! Леглото щом е свободно трябва да седи за украса, с оправени завивки, разкошно за визитация. Права е, да лежиш е толкова грешно, най-вече в тази среда. Няма значение, че ставаш на всеки 15 минути, за да вършиш и част от нейната работа. Имам си една любима сестра, а от тази вечер и още една. Те добре ни систематизират – по 11 вливания. Глюкоза, натриев хлорид, плазма са част от богатото меню от сутрин до вечер. А като вкуся фурантрила* бъбреците ми така се отпускат, че изливат и това, което не съм пила в няколко двулитрови торбички. Обърках си сценария, аз съм само придружител, който всъщност нищо не разбира.
Гледам от 18 часа как мъжът от съседната стая носи легени, кърпи, чаши, всичко необходимо на жена си. Почива от време на време в един инвалиден стол, може би не му дават легло...колко седмици вече. Гледам телевизия и в измислените сериали има мъдрост и скандали, точно като в нашия сериал. Идват много посетители за по няколко минути и измиват си ръцете със сапуна ‘‘колко много искат, а колко са заети‘‘.Свинска мас е основата, затова така добре се измива, само дето всъщност не чисти. Когато се молят за донори на внимание, всеки е скръндза, несъвместимост във внимателната група, преливането би довело до социалната смърт на донора. Идват и хора, които са светци, те нямат работа тук, а даряват средства, даряват време, оставят частици от себе си. В този край и среда, на това бяло и кърваво място – вниманието и смехът лекуват по-добре от акопунктура. Но нали не съм лекар, фармацевтите знаят най-добре. Валериан за нервите – по 9 за сефте. Ние всъщност нямаме грижи. Живи сме, достатъчен повод за оплакване. Храната изглежда вкусно, примамвам моя човек като бебе, всичко е в бързината на ръката, има си техника. Гукаш приспивно и държиш лъжичката нагоре. Правиш малки залчета и бомбандираш настоятелно.
Слушам народните песни, на детето, което успокоява майка си в съседната стая. Слушам и жената, която прави всичко за мъжа си. Той само командва, а тя само слуша. На нас ни е леко и нямаме грижи, нали сме живи! Спим на яве, на сън сме будни – червеното покрай ириса нарочно сме избрали. Седи красиво, при изгрева и пак е там на залез. Лесно е, ние обичаме и какво означава трудност? Корена на думата е труд, синоним е на усилие, чийто корен пък е сила.
Хайде да се поразходим - крачка-две из коридора, че ако останем още малко ще се събудя от умора.
Moving on to lunch and dinner: potatoes, potato wedges, jacket potatoes, savoury dish with corn flower and veggies; chicken breasts with guacamole souse, and stir fry veggies were the stars on the table. 
