Welcome to Love's world

May your day be like a lemon - unique in taste, healthy and light =))

Monday 20 October 2014

След 18?

Молиш да ти говоря, а аз не съм майстор готвач на думи. Нали пазим диета, налагат мъжете,  чиито представи са от списания. Предпочитам да ти чета от Буковски '' Всички на масата'' или да ти пускам да слушаш Деси Добрева. Диджействам и в други държави, понякога пускам и чалга. Чуй ''Крем карамел'', знатен рап или ''шкембето'', което може да се изкара и на хоро. Нещо положително, нещо весело - къде има да си купим? Моето има нужда от презареждане, ще свърши работа и гушване. Веселото в тази стая е колко много те обичам. Ти си най-красивото момиче и страшно много си приличаме. По характер и по всичко.

Ако ме беше попитала за какво мечтая, когато бях на 18, отговорът щеше да е несъмнено ''свобода''. На 19 целта беше независимост, най-вече финансова. А на 20 от гърбицата, която ми излезе от всички сбъднати мечти ми поникнаха криле. На 21 вятърът малко ги обрули, а преди 22 търся посока. Слободна работа, при теб как беше? За какво мечтаеше?

Ние никога не мечтаехме. Отглеждаха ни, тъй че от малки знаехме какви трябва да станем. Когато бях на 18 мама ми се скара, че съм стара мома. По наше време до 18 всичко кьопаво и сакато беше омъжено, а после не е си работа. Беше грях да си разведен, по щяха да те прежалят, ако си умрял.

Аз познавам много мъже (ех, не така!) и нито един с главно М - на място. Все има им нещо. Защо нужно е да се жениш?

Нали някой трябва да продължи името на рода! Да има мир в къщата. Да се наричаш жена, нечия собственост. Все сама не върви, плащаш данъци хорско мнение. Като намериш начин да ги избегнеш, ми се обади.

И какво стана след 18? Какъв беше смисълът на живота? Не е ли сватбата край на всичко хубаво? Идват неблагодарни децата, като пораснат да те заплюят. А ти си се грижила да са нахранени, но само с тази храна, която бързо се яде.

След 18 животът е интересен, започва друга фаза. Каквото било е било. Децата се правят с любов, не с цел благодарност, без цел. Те са гордост - носят кръвта ти, твоята буйна кръв.

Има ли истинско щастие? Защо да растем? Не може ли да сме малки и да ни е безгрижно и весело?

Ние се раждаме с грижа, Щастие? В нашия свят има работа и още работа след това.

Какво ни чака нататък? Има ли смисъл?

Защо се самисляш толкоз за всичко? Не чака, а ти действаш. Направи ми 3 в 1.

В този час?!

То това не е кафе, пие се вместо вода.

Друго?

Не ми чети приказки, искам да ти чувам гласа как с мен говори.

No comments:

Post a Comment