MUA Nail constellation review :)) МUA съзвездие* за нокти

Привет!
След известно двоумене - "да я бъде или не" покупката, по законите на случайността, импулсивното пазаруване и любопитсвото, реших да споделя мнение за Mua Nail constellation. Цената е 3 лири => около 8-9 лв., приемлива, в сравнение с Caviar Manicure на Ciate - 18 лири. В е-bay е по $7.61, доколкото намерих - линк=> тук.
Използва се лесно - дори има картинни инструкции, на опаковката. Веднага след нанасяне на лак, докато не е изсъхнал се поръсват малките топченца - леки като прашец (в 3 различни цвята - розов, зелен и сребрист, в случая). Хубаво е да имате кутийка отдолу, където да се съберат топчтета след поръсването тъй като много лесно се разпръсват.
До тук издържаха 4 дни.

Add caption

В края на 1-вия 20% паднаха, а в последния има 30-40% останали цели топчета само на един пръст от 4, на които го нанесох. Когато паднат топчетата оставят много интересни следи, които също се явяват като ефект*.

Още на първия ден ми се наложи да мия чинии, тъй че това може да e оказало голям ефект върху падането на украсата. Иначе общо взето при всяко движение (обличане, събличане) малко по малко се ронят, но пък е нещо приятно като за проба или по-специален случай. Препоръчва се използването в период, който ви е сравнително ненатоварен (след свършване на къщната работа и по-сериозни почистващи дейности).
Oценка:
1. Оригиналност 5/5
2. Практичност 3/5
3. Издържливост 3/5
4. Цена 5/5 (като за UK)
5.  Препоръки 5/5

4-ти ден, с топчета/мъниста/съзвездие* на палеца и с остатъци (без никакви вече) на безимения пръст

http://muacosmetics.blogspot.co.uk/2012/09/muas-new-nail-constellations.html

Приятна седмица!

И до скоро писане :))

signed by and with Love xX

Докажи, че не си робот

      Дълго се чудех как и от къде да започна. Дали с нещо искрено и лично, дълбоко и лирично; дали с нещо дребно, просто и истинско; или нещо свръх въображаемо и немислимо. И от мисли за предмети, кошмари на чужди езици, тичане на място - отговорът дойде.
Темата ще да е чувства!

Когато пишеш коментар, за да го пуснеш "в обръщение" ти изискват да напишеш върволица от трудни за разчитане букви. А най-смешното, непосилната задача гласи: "докажете, че не сте робот". Но как? От къде мога да съм сигурна, че не съм?
Механизмите в мен, често се изтощават и имат нужда от презареждане. Понякога са изхабени до безбожност. Ръждясали, хванали паяжина отношения; избелели чувства. Електроника и жажда за притежания във вените. Механични движения - от леглото, в университета, на работа и пак в леглото. И тези крака, и тези ръце - нима имат лимит? Всичко понасят и ще понесат. Тази глава би издържала и на по-голямо напрежение. Тези усилия, никога не са достатъчни. Съвършенството е в края на тунела, а ти си вечно по средата...
Прегърни ме силно и ще спра да карам по инерция. А може би по интуиция. Ще изляза от режима "авто пилот", апатия и ще се отрека от технологиите, прегръщайки природата.
Ти кога за последно чувства? Вятъра по измръзналите пръсти, слънцето върху затворените клепачи, усмивката на някой невидим минувач? Кога за последно беше човек и човешки перфектен, и грешно чаровен?! Не от корицата на някое списание, а от едно топло сърце, пълно с живот и дейност. Не механично и преливащо от леност, с две ръце отправени към небето, крещейки "аз съм тук временно".

Как ще докажеш, че имаш сърце направено от пламък, а не от пластмаса? Нима вярваш на науката? Ами, ако крият от теб, нещо страшно? Сигурно ли е, че си човек? Знаеш, потомък на Ева, на двайсет и първия век. Такъв, който се развива, пък и по малко деградира. Който може да се усмихва, не само за снимка в мрежата. Който може да лети на земята, който не въздиша по чужди палати. Който се осмелява да мечтае, а не все да се отчайва. Робот ли си или те има? Май, че във всеки има по нещо роботско - нещо създадено от човека. Несъвършено и идиотско. Ала нали си влияем взаймно. Докажи, че на живо, силно и адски, а не просто "някак" те има! :))

Вдъхновения / Inspirations

Звездите и луната - недостижими и невероятно красиви; пътуванията из страната и навън - вълнуващи и леко тъжни понякога; природни гледки, които те оставят без дъх;...хубавата храна, музика, изкуство - които допълват смисленото ти съществуване - НИЩО не може да се сравни с вдъхновението, което ми носят хората. Не просто хората, а специалните същества, приятелите.

Когато долиташ в мислите ми, леко и трепетливо, като малко пухкаво облаче, носиш усещане за фина мъгла и нещо много, много вълнуващо и мистериозно. С дъх на канела, китка мечти и боси крака, с теб препускаме по целия свят и най-вече у дома. Аз от моя, ти от твоя (дом), смело се вълнуваме и носим през морета и океани от информация, несправедливости, климатични промени и вихрушки от надежди.

Твоите сладка усмивка, детска невинност и безгранична подкрепа ме карат да се усмихвам широко, жестоко влюбена в живота и силна както никога. Твоята слънчева и невероятна особа, неописуемо сладка като меденка, палачика...кексче - ме изпълва с желание да покоря върховете, към които се стремя, а не просто лениво да ги съзерцавам отдолу. Вредната храна е толкова вкусна!
Чувството за хумор и сарказмът, невероятният ти поетизъм и нежност, ах толкова си разнолика!

Много те ОБИЧАМ скъпо Съкровище, Гери, Деси, Ели Рудолд, Ели Бел, Иве, Изи, Йони, Криси, Маги, Мони, По, Хриси, Цвети, Яна...
Живо доказателство, че връзките от растояние на са мит, илюзия, лъжа...
В мислите ми изплуват топлота, светлина, различни цветове коса, джудо, стил, поетизъм, артистизъм, невероятно силни бури, които не могат да ни спрат да се видим и да ни е слънчево, философия, акценти, оригиналност, упоритост, усмивка. Изплуват сълзи от смях, катерене на скалите, изкарване на козите и споделени тайни.
Изплува една прегръдка, задушаваща, топла и искрена, която пращам по гълъбите, вятъра и звездите!
Благодаря ВИ, че ВИ има!!!
Моето съкровище!